?

Log in

No account? Create an account

July 11th, 2019

Неожиданный толмач

Любо дал задание:
Боже, как си изтича времето. Обидно изтича.
Всичко е като за последно. Някой те е обичал.
Някъде си оставил сърцето си. Някой те е сънувал…
И си мълча, и си мисля – всичко докрай си е струвало.
Мравчица, стъпчица малка. И мимолетна светулка.
И упражнение някакво – соло за първа цигулка.
Да, вероятно е репетиция за онова, дългото нямане.
Миг си, секунда си, краткост си. Имало те е. Няма те.
От "Сянката на Господ", Яна Кременска (с).

Боже, как время бежит. Обиды проходят.
Всё как в последний раз. Кто-то любил тебя.
Где-то, где ты оставил свое сердце. Кто-то мечтал о тебе...
И я молчу, и я думаю – всё стоило того.
Как муравей малым шажком. И мимолётный светлячок.
И некое упражнение - соло для первой скрипки.
Да, это, наверное, репетиция для долгого отсутствия.
Ты - миг, ты - секунда, ты - краток Ты там был. И нет тебя.

Tags: